Не помнеше защо е тук, не помнеше тези хора. Приглушената светлина не помагаше да изостри възприятията, погледът му блуждаеше и виждаше елементи от стаята донякъде. Светлината беше оранжева или тъмно-жълта, а ъгъла на дясното му око виждаше черен прозорец. "Значи е нощ!". Главата му се люшкаше като лодка в пристанище, и сякаш всяка секунда очакваше пукот на дъски в камък, за да потъне още по-дълбоко, в каквото и да се намираше.
Ник започна да разбира какво става - погледа му се изглади, слуха му долови удари, ритъм. Може би беше на някакво парти. Под него имаше момиче, той се беше подпрял на възглавницата с двете си ръце до раменете си. В момента, в който разбра че изпитва удоволствие, вече нямаше за какво да се чуди. Но всичко бе странно, размито, водно, сякаш го гледаше през кондензиралото стъкло на аквариум. Очите й бяха присвити, кожата жълта, косата сламено-руса подстригана на бретон, гледаше го с някаква отегченост, досада. Беше дребничка, сламено-руса, стегната, изпъната, и Ник осъзна, че очите не са присвити, просто бяха тънки, също като устните, или бяха стиснати, или всъщност той осъзна, че момичето май е от азиатски произход...
...Седяха мълчаливо на стълбите и пушеха. Всъщност, той пушеше, а тя имаше цигара в малките ръчички, която не палеше. Някъде от етажите над тях музиката продължаваше, а тя го гледаше с кафявите си очи, оранжево-кафяви, спокойни и Ник не знаеше откъде идват тези цветове - от залеза ли, от нощта ли, ден ли беше, кой ден беше, колко бе часа?! Защо бяха тук и откъде я познаваше - защото определено я познаваше. От преди? Предишния купон, или?! Толкова бе странно...
- Ела с мен! - каза той. Купони щеше да има, откъде да беше тя, откъде я познаваше, какво беше това привличане, защо го привличаше, къде беше виждал това малко остро носле?
***
И така внезапно нищо не помнеше - как бяха стигнали до апартамента, откога имаше съквартирантка, която даде на азиатското момиче дрехи, кои бяха тези хора които му кимаха, "Какво става със света, да не би да съм взел някакви опиати?" И тя го докосна, и меките й ръчички бяха истински и реални, защото той ги усещаше върху гърдите си, усети тънките устни, които го докоснаха по рамото топло. "Поне да бях пил, пушил, друсал, но какво е това което преживявам, някакъв безкраен хроматичен сифон на видения, които нямат никаква свързаност?".
-Ник - почувства се глупаво, че сега се представя. Чувстваше, че тя вече го познава, тя знаеше всичко за него, и се усмихваше и размахваше тъмно-русата си коса.
-Аз съм Калда! "Гръцко, азиатско, откъде иде това име? Какъв е този гръм с който отеква в главата ми, защо съзнанието ми иска да не те забравя, очевидно е, че няма!"
И отново го налегна мракът, с нейната ръка почиваща върху гърдите му. И мрак, и нищо и изведнъж отново тя, като вихрушка с усмивка, и цялата вселена с липсваща логика в нея...
***
Отново - без никакъв преход, седеше на пейката, гледаше я, как гали едно треперещо куче, и се опитваше през телената мрежа да погали второ куче, докато обясняваше на Ник с усмивка, че когато две животни не са заедно, те са способни да умрат от страх...
...и най-накрая се събуди...
..."Калда"....
