След класацията на 10 албума, които трябва да чуете поне веднъж в живота си, ви предлагам 10 албума, на групи, които най-вероятно не сте чували, или сте подминали в интернет (или магазина) поради бързане, липса на информация или от липса на толерантност. И така, 10 мега неизвестни албума. Това не е класация, а просто списък.
10. Wintersun - Time I (2012)
И тъй, започваме с втория албум на Wintersun, тъй като дебюта им никак не беше лош, но истинската сила на господин Jari Mäenpää (не, не мога да го произнеса) си пролича тук. 8 години верните фенове чакаха да излезе този албум, и въпреки дългото чакане, псуване и на моменти отчаяние, че никога няма да го чуем, ето го, 2012 ни се изтресе Time I. Дълги композиции, заигравки с японски музикални инструменти, Яри на места пее чисто, дълбоки текстове. Няколкото композиции с продължителност между 7-12 минути на някой могат да му дойдат в повечко, но като цяло сядате пред компютъра и с удоволствие си изслушвате цялата 40-минутна тресня, без да забележите как времето е отминало.
За справка: Това е страничен проект на вокалиста, китариста, клавириста, текстописеца и басист на Ensiferium. Може би щеше да е по-лесно да изброя на какво не свири.
Дай ухо на: Time; Land of snow and sorrow;
9. Black Light Burns - Cruel Melody (2007)
Wes Borland, поради липса на по-подходяща дума, ще си признаем, че винаги е бил счупеняк. Дебюта на BLB и като че ли по-скоро плах опит на умел музикант да се покаже в по-различна светлина. Албума е различен от това, което бихме очаквали точно от този човек. Бързи и бавни парчета се редуват, изпълнени с типичните за Борланд рифовки и ефекти, сякаш е подходил към този албум с желанието да рисува, не да свири. Разполагате с лирично-отклонените текстове, китара, разюздана от ефекти, и нерамкирана от дисторжън-бичене. Cruel Melody е изживяване за всички сетива, със своята красота да отключи въображението ви.
За справка: Wes Borland е китарист в небезисвестните Limp Bizkit. Там не му дават много да пее, но тук се справя безупречно.
Дай ухо на: Lie; Cruel Melody; 4 walls; Stop a bullet;
8. Jerry Cantrell - Boggy Depot (1998)
Вдъхновен от западащото приятелсво на Кантрел с Layne Stahley, разочарованието му от това, че Alice in chains тъпчат на едно място, маестрото на гръндж легендите записва дебютния си албум. Можем да прекараме в часове да си говорим какво са Alice in chains преди, по време, след смъртта на Лейн, аз тук ще ви поговоря какво е Boggy Depot. Кантрел не рядко си е признавал, че има влияние от кънтри музиката, та какво според вас би се получило ако в един албум се опиташ да натъпкаш блус, кънтри, депресия, гръндж, и щипка фрустрация, и тежка фаза на алкохолизъм? Ами, доста мазен резултат. Като пържола с килограм олио върху нея - знаеш, че е вредна до-не-май-къде-си, но искаш да влезе в теб.
За справка: Джери е китарист и създател на Alice in chains. Няма да чуете нещо много различно от тях, но пък е хубаво да усетите колко кално е в сърцето на Кантрел.
Дай ухо на: Breaks my back; Jesus Hands; Cold Piece
7. London After Midnight - Psycho Magnet (1996)
Цвят, консистенция и есенция на готик култура. Макар и отрочето на Sean Brennan (отново мултиинстументалист, мързи ме да изброявам на какво може да свири, не може да свири на каба-гайда), да попада музикално в поне четири жанра, ще го наречем готик-рок. Ако някога се заслушате в татковците на готик музиката (Sisters of mercy, Fields of the Nephilim, Bauhaus, простете, че пропускам някои, за тези се сетих на прима-виста), и се запитате какво ли щеше да стане ако имаха малко по-модерен звук, ето ви го отговора (хайде сега, '96-та не е чааааак толкова далече). Да добавим в епитетите към този албум "музика за секс". Но това последното е въпрос на личен вкус, някои хора обичат да го правят под звуците на Six Feet Under.
За справка: Нямам справка, Шон не е свирил в други проекти и групи. Самият той отрича групата му да прави готик-музика, тъй като го смята за "стилово ограничаване".
Дай ухо на: Where good girls go to die; A letter to god; Shatter;
6. Morgul - Sketch of Supposed Murderer (2001)
Блек метъл. Не харесвам, не разбирам, не съм давал шанс на стила, и от този факт ми е все тая. Даже се отнасям като цяло с голяма доза присмех към стила. Може и да греша, но както виждате, поне не съм кон с капаци. Отново говорим за армия от един човек, Jack D. Ripper, там с н'екви сесийни парчета-музиканти, и един изтрещял цигулар. Цигулка в блек метъл винаги ми е звучало като... ягоди с лук... Добре, да пристъпим какво не ми е наред на мен или на този албум, тъй като някъде в процеса на прослушване и аз се обърках, и ми свърши и лука. Този албум има звучене на индустриален метъл. Не разбирам и от този стил, но мисля че някъде в края на краищата се е получило нещо изключително интересно. Като че ли и в цялата история има и малко дет-метъл. Дадох шанс и на другите албуми на Моргул, но не намерих сходен звук. Като че ли това е бил експеримент.
За справка: отново нямам справка, Jack D. Rippers най-вероятно има пръст в много други норвежки събития (освен групи и църкви), но аз не съм запознат с тях. Цигуларите, които са давали част от себе си в албумите му са били също така и парчета от Tristania и Sirenia.
Дай ухо на: Of murder and misfortune; The dog and the master; Machine;
5. Reflexion - Out of the dark (2006)
Все още сме на север, да обърнем погледи към Финландия, родина на маса добри групи. Те там всичките си поркат биричката в едни и същи кръчми с H.I.M., Poisonblack и Nightwish. Скандинавската земя е изплюла доста успешен готик-метъл албум. Депресия с кофи, ред сълзи и сополи и кофти настроение с камиони. Тези момчета са доста безизвестни за световната сцена, но определено сте пропуснали да ги чуете. Нямам какво да кажа повече - ако сте фенове на стила, дайте ухо. Интересни китарни партии, сълзливи текстове, Финландия във възход. Не заради мобилните им телефони или солта им.
За справка: в тази група има членове на For my pain и The man-eating tree.
Дай ухо на: Journey to tragedy; Sleeping with death; Child in dark;
4. Damageplan - New Found Power (2004)
Завещанието на Даймбег Даръл. Феновете на Пантера знаят за албума, но вие най-вероятно не. Стилистично почти подобен на по-добрите неща на Pantera, албума си заслужава прослушването, за да разберете, че Фил Анселмо не прави пантера, а братята Даръл (Вини Пол на барабаните). Груув и траш, зверски рифовки, здраво блъскане по барабаните и струните, вокалист достоен да замести Анселмо, Демиджплан са яхнали побеснял мустанг и с всички сили се врязват в ушите ти, хапят не на шега, късат месо и трошат кокаляци. Музикално освободени от рамката на добрата стара Пантера, експлозивността на този албум е пословична. Страхотен избор на обложка, също така.
За справка: Супурнайсе хиляди пъти казах "Pantera".
Дай ухо на: Save me; Blunt Force Trauma; Soul Bleed
3. Xerath - I (2009)
Като понятие чували ли сте "математически" метъл? Ако не, много сбито ще ви кажа, че това е стил, в който музикантите ползват различни времеви сигнатури, както и неравноделни тактове. Какво имам предвид ли? Простичко казано, метъл с ритъм на ръченица. Въпреки, че най-вероятно ви звучи все едно ви баламосвам, има много групи, които използват този стил на творене. Интересното при тия момчорляци е, че дебютират с нещо, което са искали да звучи епохално, средно между албум на Боргир и филмов саундтрак. Треснята е на моменти буквално аморфна маса от звуци, когато за първи път чух този албум, имах чувството, че някой здравеняк ме притиснал в стената и ми вкарва удари с коляно в корема.
За справка: Деца на Великобритания. От острова не са излизали слаби групи никога.
Дай ухо на: False History; God Of the frontlines, Reform (Part 2);
2. Киора - Вярвам в теб (1993)
Всички можем да си затананикаме за нейните сини очи, и да разискваме концепцията на доверието, базирано върху абстинентна нужда. Киора имат цял един албум зад гърба си, който може да бъде намерен единствено с хрътка, надрусана с амфети. Музикално, стила на групата е много далече от баладата "Вярвам в теб", дори бих посмял да ги опиша като български еквивалент на Faith No More. Не очаквайте, обаче да чуете стила на Фейт. Получавате свежо рокче, с фънкарски примеси, гласа на Стоян почти девствен и неизнасилен от по-късния диско етап. Възможно е да останете доста втрещени от това, което ще чуете.
За справка: Стоян Михалев и Виктор. Точка. Имайте предвид, че макар и да ви дам препоръки парчетата с трудно намерими в интернет пространството, уви.
Дай ухо (ако можеш) на: Masquerade; Fur Vera; Singin' Barbie Doll;
1. Liquid Trio Experiment - When The Keyboard Breaks (2009)
Заради историята на този лайв. На Джордан Рюдес му се чупи пианото, и за да го покрият, останалите започват да импровизират каквото им падне. Ама буквално каквото им падне. Някъде на 7-то парче Джордан разбира, че клавира му е окончателно капут, връща се на сцената и хваща китарата на Джон Петручи. Както изрично споменах, не пиша класация, а списък, тъй че не приемам критики, че дъщетен проект на Dream Theater e последното нещо, което съм сложил тук. Ако обичате джаз, фюжън и блус импровизации, слушайте този албум.
За справка: Dream Theater, a Tony Levin (бас) е свирил в King Crimson.
Дай ухо на: The Haunted Keyboard; Close encounters of the liquid kind; Ten Minute Warning;
