Лято. 39 градуса по Целзий в София, а в Кнежа вероятно чупят температурните рекорди на Меркурий. То там (в Кнежа) амплитудите са или като мини-пола, или като рапърски гащи. Със съдържимото в тях.
Съседската идилия е пълна. Ще ви я разкажа почасово, за да добиете представа за какво иде реч.
7:00 - Кой по дяволите би ти се обадил в 7 сутринта с толкова малоумен въпрос.
-"алооо?" - спи ми се. дори не знам как съм вдигнал.
-"Ало, брато мо'е ли да ти се обадя в 11?"
-".....да?"
-"окей, чао!"
7:23: Задният двор. Дванайсетте котки, които шашавата баба от третия етаж тъпче с протеини за коне дават отпор на тестостероновите си трели. Симфонията на клецането започва и, общо взето, звучи като глутница вълци, болни от холера и в предсмъртна агония. Трима конкретни представители на това ято заслужават споменаване. Инвивид АА407 по визуални данни е котка, но може да лае като куче. Понякога за разнообразие кряка като жаба, може би докато прави секс. Както ви изнася. Експонат ДЖ00 е сексуалното гуру на квартала - топчест, черен и кривоглед, и по някво чудо всички котета по нашта и съседната улица също са кривогледи и зеленооки. Доминантен алел явно. Екземпляр 3 има шумния навик да пада от всякакви височини особено гръмко и бабата го е кръстила Лъки.
7:43: Окончателно съм буден. В съседния блок има един тирбушон, който гледа два пинчера - сиамски близнаци, които конкурират котките по гласовитост, а славеят на дюлата вече обмисля харакири, чета му го в погледа.
8:12; Дядото от съседния вход припалва жигулито, сеща се че не е акал, и оставя бръмчалника да одимява квартала на социализъм. 3 минути по-късно минава лудият от съседната улица, който не е опасен, просто взима всички писма от един вход и ги носи в друг. Кварталът вече е одимен с бензин А86 (тежко-оловен), замислям се, че с една кутия цигари си вкарвам по-малко отрова в кръвта отколкото дишайки газовете на този паметник на социализма.
8:25; Жигулито бива заглушено от единствената оранжева мотриса на СКГТ, която по няква малоумна причина трябва да мине пред CCS. Стъргане, скрибуцане, дрънчене, бръмченето на жигулата, котките в задния двор уплашено започват да вият от страх, че някой е по-даровит от тях. Какъв сън, бе, баце?!?
8:33; "ЛЪКИ-МАЦ-ПИС-ПИСИ!"
8:34; "Добро коти!"
8:39; На "съседите-от-петия-етаж-техното-кисело-зеле-дето-ми-осмърдява-душата" детето слиза по стълбите с качеството на търкалящ се бидон, напълнен с павета и котки - съдба, която не веднъж съм обмислял за кварталните любимци, когато почнат вият в кресчендо.
8:41; "МАО, НЕ АКАЙ ВЪРХУ ЛЪКИ". "Мао" май е АА407, който всъщност е доста задръстен индивид. Има поглед на ваксинирана кокошка. С това сутрешната програма се изчерпва, завесата пада и чакаме второ действие.
*
11:00; Чаках го оня от сутринта да звънне пак, но се оказа предпазлив човек.
11:48; Някаква квартална брутална птица започва да стърже като нещо средно между пералня Перла-05 и селски трактор. Бученето е продължително и напоително, като добавим, че една от котките започва да съска срещу пилето. Докато сутринта помислите ми се изчерпваха с бидони, и бях оставил саморазправата на паветата, сега вече се чудя къде си потурчих прашката.
11:56; "Топли-иииии, Топли Геврециииии!" . Беше хубава прашка. Военна. С мно'о здрав ластик и подпора за ръката.
11:58 - 12:14; Скрибууууц, крхххххххх, гррааарррррхххх, ГЕВРЕЦИТЕЕЕЕЕЕ, мпррффффххххх, Лъки, обедно време, бббрррллллммммм.
12:15; Иска ми се Лъки да ядеше всичко. Или Мао. Спомням си, че вуйчо ми някога ми беше подарил оловни съчми за прашката, но в пристъп на детски пацифизъм ги изхвърлих. Въобще, заплахата от лична саморазправа наближава неминуемо като разстройство след лют дюнер.
12:50; Всичко било е лъжа. 30-минутната почивка е прекъсната от съседа от отсрещния блок: "Тука е, тука сме, туки го нема нета". Вика все едно кабелджиите са в Пловдив. Или в Турну Мъгуреле. Отворил е джама си, и в квартала се разнася един лилаво-черен плътен облак. Това го ражда родното изобретение чушкопекът. Но това не е обикновен чушкопек. Неговият е генно и инженерно модифициран от Ал Кайда, Чернобил, ФБР, Скайнет и джедаите. Оставям на вашето въображение всякакви следващи въпроси и помисли.
13:10; ДЖ00 е в пика на енергията си за първи път през деня. В резултат включва турбо реакторите и опъва 7 котки за 4 минути и 49 секунди. Мале, братче, то не било живот да си котка. Идва некъв дебел кривоглед, и "няма не искам, няма недей".
13:15; Осъзнавам, че сигурно изглеждам много идиотски с хронометър в ръка.
13:16; ДЖ00 гледа победоносно, презрително, надава патешко крякане и се насочва към ъгъла на градината където временно ще се превърне в техника за копаене и наторяване с много напрегнат поглед.
13:56; Искам да подремна в световно приетото време за това действие, но съседката отдолу си пуска прахосмукачката. Не съм убеден, но имам чувството, че този уред се захранва от АЕЦ и U.S.S.R. Enterprise. И жената е ужасно прецизна. Започвам да обмислям дали да не й кажа да дойде да почисти и у нас с тоя танкер, но пък е много горделива. Нахлупвам слушалките и се опитвам да дремя под звуците на Енигма.
14:56; Не знаех, че имам Кредъл оф Филт в папката с Енигма.
15:01; Пера гащи.
15:23; Ненормално тихо и спокойно е. Закриваме второ действие за момента.
*
18:21; "Пенке, ма, аре где са доматките". Този с чушкопека вече е пред кварталното магазинче и започва да консумира фанта-хмел в ненужно големи количества. Пенка послушно носи доматките, като бонус-това-не-е-всичко-обадете-се-до-десет-минути носи и луканка.
18:54; Триумфалния чушкопек се носи пред магазинчето, в него се тъпчат смлени вътрешности, и посредством термоядрения синтез и полуразпадането на всички обонятелни органи, започват да излизат кюфтета. Облакът, в който потъва квартала, е червеникав. Котките задружно заемат бойна формация "Ролинг Стоунс", и осторожно започват да сканират кога тия тъпите двуноги ще освободят манджата, която по право и по рождение се полага на император ДЖ00...
19:10; "Не, Жоре, не царя, Костов ни разказа играта". Ракия! Ракия и за млади и за стари. И кюфтета. Котките патрулират във бойна формация "Кръговрата на живота", и няма да се учудя ако някоя от тях влети доброволно в чушкопека.
19:21; "Иване, слуш'ма кат' ти говоръ! По бай-тошову бе друго". Междувременно дядото с жигулата припалва колата за вечерна проверка, и от всеобщата смрад започва да люти на очите и да се къдрят мигли. Пинчерите на съседката надават почти човешки писъци, а Лъки (вечно неразбрал) надава вой на сексуално отблъснат лос.
19:39; "Каро! Та слушай ся - ако не беше Бойко...." . Котките изглеждат угрижени, тъй като всичките им стратегии за получаване на ... месо... досега са безуспешни, а пумияра на другите съседи вече получи разкашкано кюфте.
20:26; "Всичките са боклуци. Аз ако бех у тоя парламент, друго щеше да е! Терца" . Залезът пробива под плътната мараня и оцветява асфалта и запотените лица в така любимия ми оранжев цвят. За миг всичко това дори изглежда нормално, а не гротескно. За миг единственият звук, който остава във вселената, е цвърченето на кюфтета.
20:54; "Бля, и ракиътъ ни вече не е таквози... ракиъ". Хлапетата се възползват от пиянството на възрастните, и започват да гонят котките наоколо. Подозирам че при някоя от тези гонки императора е останал с половин опашка, но знае ли бог какво са видели неговите кривогледи зелени очи. Двете. Поотделно.
22:00; След едночасово кикотене, виене, мячене и други достойни за пропускане трели настъпва мига на абсолютната тишина. Чушкопекът се носи обратно с охрана и под зорките погледи на всички котаци. Все още вони на месища.
22:21; "Игрите на глада" са приключили и ДЖ00 може отново да докаже половото си превъзходство. А и понеже е тъмно и романтично, може да отдели на всяка котаранка повече отколкото наобед. И то е гадинка, и то мерак носи.
22:36; Взимам си думите назад. ТАЯ ГАД ТРЕ'Е ДА МРЕ! И тъй като е тъмно, а котаракът е камуфлажно черен, хвърлям орехи по слух. Чакам промяна в октавата, но такава не се случва.
22:46; Побърканият ми мозък мечтае за огнехвъргачка.
22:52; Мисля логично. Нямам атомна или водородна бомба за глобални решения. Следващото най-добро нещо, което ми хрумва, е вода. Шума стряска. Въобще в борбата с разгонени котки човечеството е развило похвални методи за справяне.
23:00; Смея се на чашки, бутилки, кани и други малокалибрени средства за масово поразяване и пълня два легена с вода.
23:03; Тази вечер нови котета няма да бъдат зачевани. Мисията е изпълнена.
00:00; "Вие слушате радио Христо Ботев"... Някой отнякъде си е надул радиото и слуша по никое време. Съдейки по станцията и канската мощ с която това бучи в нощта, ще да е някой възрастен гражданин.
00:36; ДЖ00, вече изучил навиците и привичките ми, подновява своя любовен поход. Прекалено уморен за да се боря с него, признавам го за победител и затискам главата си под възглавницата. По-упорит е от мен.
Весело, забавно и с много хумор! Развесели ме истински! :)
ОтговорИзтриване